СТМ „БЕСТ 2012” ООД работи в тясно сътрудничество с Акредитиран Орган за контрол /измерване/ „Фактори на работната среда” от вид „С” при „ВАК” ЕООД.
Сертификат за акредитация:
БСА Рег. № 217 ОКС / 01.03.2012 г.
Валиден до 30.09.2014г.
Контрол /измерване/ на факторите на работната среда
1.Физични фактори на работната среда
– микроклимат
Производственият микроклимат е един от основните физични фактори на работната среда.
Компонентите, които характеризират микроклимата са:
- – температура на въздуха;
- – влажност на въздуха;
- – движение на въздуха;
- – инфрачервена радиация.
Въпреки че са разнородни от физичен аспект, те се обединяват от комплексното въздействие, което оказват върху процесите на терморегулацията и функционалните възможности на човешкия организъм. Тази комплектност е едно от най-характерните му качества.
Специфична черта на микроклимата е неговата биополярност, възможността му да се отклонява от приетите норми в посока на прегряване или преохлаждане. Независимо дали е прегряващ, преохлаждащ или, комфортен, той винаги оказва влияние върху самочувствието, работоспособността и здравето на работниците.
Производственият микроклимат е много сложен фактор на работната среда, който поставя сериозни проблеми пред хигиенната практика.
Температурата е един от най-важните фактори на работната среда. Тя има най-голямо значение за здравето и работоспособността на човека, за запазване на съоръженията и нормалното протичане на технологичния процес. Зависи от отделянето на топлинна енергия, с което е съпроводен всеки процес.
Влажността на въздуха се определя от съдържанието на водни пари в него. Различават се абсолютна, максимална и относителна влажност. В практиката най-често се нормира относителната влажност, която представлява отношението на действителното съдържание на водни пари във въздуха (абсолютна влажност) към максимално възможното съдържание на водни пари при дадена температура (максимална влажност).
Скоростта на движение на въздуха също е свързана с температурата. Тя обуславя придвижването на въздушните слоеве както в макроклиматични, така и в микроклиматични условия.
В производствени условия съществува голямо разнообразие на мик-роклиматичния фактор, но в общи линии може да бъде определен като прегряващ, преохлаждащ, с повишена влажност, със силни въздушни течения, статичен и динамичен.
Прегряващ микроклимат се създава в основните цехове на металургията и машиностроенето, текстилната промишленост, шивашката, хартиено- целулозната, хранително-вкусовата, в някои от цеховете на заводите за производство на синтетични влакна, в някои отделения на нефтопреработвателните заводи, в основните звена на керамичната и стъкларската промишленост и др.
Преохлаждащ микроклимат се наблюдава при дърводобива и дървопреработването, в строителството, селското стопанство, откритите рудници и др.
Микроклимат с повишена влажност се среща в бояджийните отделения от текстилната промишленост, в избите за ферментация на спиртни напитки, в някои отделения на захарното и сапуненото производство, оранжериите и др.
На силни въздушни течения са изложени работниците в строителството, дърводобива, селското стопанство и др.
Статичният микроклимат се приема за оптимален. При него температурата се променя с не повече от 2÷3 °С дневно, нормално протичат всички физиологични процеси, без да се напряга терморегулацията на организма.
– осветеност
Човек възприема заобикалящия го материален свят, т. е. т. нар. околна или работна среда чрез своите сетива. С помощта на зрителния орган той възприема излъчената или отразената от елементите на работната среда светлина и по този начин си създава представа за вида, големината и разположението на заобикалящите го предмети.
С помощта на зрителните възприятия човек не само се ориентира и придвижва в работната среда, но влиза и в съприкосновение с предмета и оръдията на труда и извършва трудовата си дейност. Доброто осветление влияе благотворно на зрителните характеристики,на вниманието на работниците, на тяхното здраве.
Количеството и качеството на производственото осветление има пряко отношение към:
– Безопасността при работа – доброто осветление намалява риска от злополуки от всякакъв характер. По–бързата реакция на работещия в критична ситуация зависи от достатъчното осветление не само поради улеснено виждане, но и поради повишаване на вниманието на човека при високи нива на осветеност.
– Производителността на труда – достатъчно високи нива на осветеност подобряват всички зрителни характеристики, а това повишава производителността на труда. С повишаване на осветеността пропорционално се намаляват грешките при работа и бракът в производството.
– шум – Въздействието на шума в работната среда може да постави работещия
в рискови ситуации – с преки последствия върху безопасността, поради нечуване на предупредителни сигнали, вик за помощ, и непреки – поради намаляване на способността за концентрация на вниманието, намаляване сръчността и уменията, ускорено настъпване на умората, влошено качество на труда, повишаване на риска от злополуки и др.
НАРЕДБА № 6 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум– нормативно определя мерките за колективна и лична защита, както и медицинската профилактика.
Шумът се дефинира като съвкупност от звукови вълни с различна честота и амплитуда, които се разпространяват във въздуха и се възприемат от човешкото ухо. За трудовата медицина значение има физиологичната дефиниция за шума, която го определя като “всеки нежелан звук, който не само уврежда здравето, но също смущава отдиха, нарушава съня и пречи на трудовата дейност на човека.
Производственият шум като фактор на работната среда въздейства както на слуховия анализатор (специфично пряко действие), така и на целия организъм (неспецифично непряко действие).
Непряко (неспецифично – екстрааурални ефекти) въздействие.
Производственият шум влияе на целия организъм, като преди всичко засяга:
- нервната система – нарушава се вниманието, появява се бърза уморяемост, раздразнителност, разсеяност, забавя се скоростта на психичните процеси, увеличават се грешките при работа, намалява се работоспособността;
- сърдечно-съдовата система – по-често се наблюдава повишено кръвно налягане, нарушаване на сърдечната дейност, спазъм на периферните съдове с намаляване на периферния кръвоток и кожната температура, намаляване амплитудата на пулса на пръстите;
- храносмилателната система – установена е връзка между шумовия стрес и по-високата честота на стомашно-чревните заболявания -гастрити и язвена болест;
- промени в зрителния анализатор – понижаване на устойчивостта на ясното виждане и промени в цветоусещането;
- промени в обменните процеси и ендокринната система (при по-интензивен шум и при шум с импулсен характер се наблюдава повишена екскреция на катехоламини и др.)
- Характерно за шумовото въздействие са субективни оплаквания като главоболие, невротизъм, шум в ушите, световъртеж, промени в самочувствието и настроението, безпокойство, нарушения на съня.
Пряко (специфично – аурален ефект) въздействие върху слуховия анализатор:
- Преходно (частично) понижение на слуха – остра слухова умора на слуховия анализатор. Получава се при краткотрайни шумови въздействия и в началото на трудовия стаж в шумни професии. Промените са функционални и обратими;
- Трайно хронично увреждане на слуха (професионална твърдоухост). Изразява се с двустранна загуба на слуха с първоначално засягане на високите честоти (4000 Hz) и е с прогресиращо развитие. Професионалната твърдоухост настъпва постепенно след различна продължителност на трудовия стаж – най-често 8 – 10 години. Признава се за професионално заболяване при установяване на причинната връзка с извършваната работа;
- Остра звукова травма – възниква при много интензивен шум (при взривни работи) и при резки високи шумови нива.
Професионалното увреждане на слуха – неврит на слуховия нер, заема водещо място в структурата на професионалната заболеваемост в България. Най-голям брой лица с професионална загуба на слуха през последните пет години са регистрирани в следните подсектори на икономическите дейности:
– Добив на енергийни суровини;
– Производство на текстил и облекло;
– Металургия и производство на метални изделия;
– Производство на машини и оборудване;
– Производство на химични вещества, химични продукти и химични влакна;
– Транспорт, складиране и съобщения.
Наблюдава се зависимост между появата на увреждането с нарастване на възрастта и трудовия стаж. Най-много са случаите във възрастовата група от 45 до 55 години и трудов стаж – над 10 години.
– вибрации
Вибрациите се разглеждат като трептене, при което се предава механична енергия на човешкото тяло от страна на вибриращ източник. Основните физични параметри, които са възприети за хигиенна характеристика на вибрациите са амплитуда на преместването и виброускорението. Друг важен фактор за оценката на здравния риск е времето и характера на експозицията – обща продължителност на въздействието през работната смяна.
Увреждането от въздействие на вибрации е особено разпространено в професии, които изискват работа на открито, като горско стопанство, земеделие, транспорт, доставка и строителство.
Съществуват две класификации за излагане на вибрации:
– вибрации на цялото тяло
– вибрации на ръката
Тези два вида вибрации имат различни източници, засягат различни области на тялото и произвеждат различни симптоми.
Вибрация на цялото тяло е вибрация, предавана на цялото тяло чрез седалището или краката, или от двете, често чрез шофиране или пътуване с моторни превозни средства (включително товарни автомобили и офроуд превозни средства) или чрез заставане върху вибриращи подове (например в леярна).
Вибрацията на ръката, от друга страна, е ограничена до китките и рамената и обикновено е резултат от употреба на ръчни силови инструменти (например отвертки, шлайфмашина, пневматични чукове) и от контрол на превозните средства.
Професионалните здравни ефекти от вибрации са резултат от продължителни периоди на контакт между работник и вибрираща повърхност.
Хигиенните норми за вибрации са дадени в Наредба №3/2005г. ( ДВ,бр 40/2005г.)
2.Химични агенти въвъ възуха на работната среда:
– прах
– токсични вечества
Контрол /измерване/ на електробезопасност – електрически уредби и съоръжения до 1000V
- импеданс на контура „ фаза – защитен проводник”
- съпротивление на защитни заземтелни инсталации
- съпротивление на мълниезащитни заземителни инсталации
- съпротивление на изолация
- контрол на защитни прекъсвачи
Всяка работа с електрически уредби и съоръжения е особено опасна и изисква специално обучение за безопасна работа и за оказване на първа долекарска помощ при електротравми.Опасността идва от:
– Електрически удар – При него електрическият ток поразява вътрешните органи, предизвиква парализа на нервната система, спиране на кръвообращението и дишането.
– Електрически травми – Под действието на електрическият ток възникват изгаряния на кожата и тъканите на различни органи, в частност и на очите. Към тези травми се отнасят и механичните увреждания на тялото/счупвания, рани/.
– Пожари и взривове.
Най-честата причина за злополуки е удар от електрически ток.Човек може да получи удар от електрически ток когато:
– стане част от електрическата верига/индиректен допир/ – това е възможно,ако съоръжението не е занулено и електрическия ток вместо през проводника премине през тялото му.
– докосне части, които се намират под опасно напрежение – това могат да бъдат кабели и проводници с нарушена изолация или поради липсващи капаци или счупени корпуси, даващи възвожност за достъп до елементи на електрическите съоръжения.
Защитите от индиректен допир, с които се предотвратяват пораженията от електрическия ток са:
– заземяване – създаване на електрическа връзка на част от електрическата уредба /ел.табло, машина/ със заземител.
– зануляване – свързване на тоководещите части с нулевия проводник на електрическата мрежа. В зависимост от степента на защитата е определен максимално допустим импеданс на контура „ фаза – защитен проводник”, който гарантира изключване на опасния участък за безопасно време.
– защитно изключваве – автоматично изключване на захранващото напрежение чрез специални защитни прекъсвачи при поява на опасно напрежение или ток на утечка.
Контрол на климатични и вентилационни системи. Прочети още…
Системите за климатизация и вентилация са предназначени да поддържат параметрите на микроклимата в затворени пространства. Използването им в промишленото и общественото строителство се определя от изискванията за комфорта и технологията.
– Вентилация – чрез нея се поддържа чистотата и подвижността на въздуха в помещението или работната зона, чрез постъпване на свеж въздух.
– Климатизация – чрез нея се осигурява подаване на достатъчно количество външен въздух за вентилацията, автоматично се регулира температурата и влажността на въздуха чрез загряване, охлаждане, овлажняване или изсушаване.
Вентилацията и климатизацията осигуряват поддържането на параметрите на въздушната среда в помещенията в границите на хигиенните и технологични изисквания.